Те надраснаха хип-хоп корените си и се превърнаха в световен феномен, какъвто музикалният свят рядко вижда. По-любопитни и по-уверени от всякога, след вдъхновените от чудовищния успех на Elephunk фенове, сега е време за квартетът William, Fergie, apl.de.ap и Taboo да се захванат за работа.

Elephunk (2003г.) е албумът, с който групата проби и именно той ги изстреля нагоре по несравним с никоя друга хип-хоп група начин. Резултатите накратко: 7,5 милиона продадени копия от албума в цял свят, 4 номинации за Грами, 1 награда и незабравимо изпълнение на церемонията 2005. Изпълнени със свободни рими, весели фънк ритми и буен, жизнерадостен дух, албумът е вестител на новото звучене на модерната епоха – дух, вдъхновен от хип-хопа, без граници и задръжки, минаващ през годините, конкуренцията и произхода си.

Това е звук, който единствено може да бъде описан като „Една Нация Под Груува на Black Eyed Peas”.

Но ако Elephunk е коронованият принц на замъка Black Eyed Peas, то четвъртият им албум Monkey Business е на път да завладее трона, за да се превърне в крал. Това е албум, който засилва страстта им да правят музика заедно и да я свържат с феновете си по най-фундаменталния начин: да карат хората да се чувстват добре и да се забавляват.

Това е кредо, което вдъхновява групата откакто е сформирана в края на 90-те години на XX век; печелейки прехраната си на ъндърграунд хип-хоп сцените на Лос Анджелис. Дори тогава групата притежава магнетичен дух, който им помага да се докажат пред света, следвайки първите си два албума – „Behind The Front” (1998 г.) и „Bridging The Gap” (2000 г.).

По много причини Monkey Business е директен наследник на предшествениците си. Успехът на Elephunk държа групата по концерти в целия свят за рекордните 18 месеца. „След толкова време по пътищата нямахме никаква идея каква музика искаме да правим и свирим” – казва will.i.am. “Monkey Business е за песните, които изпълняваме на живо. Той е за парти. Създаден е различно и зарядът, който носи, показва какви сме ние по време на турнетата ни – от бийтовете до инструментите, които използваме и начина, по който общуваме с публиката. Албумът е за нас и публиката”

Monkey Business е продуциран и записан буквално по време на безкрайното им турне. „Бях в Бразилия и си купувах някакви дискове” - разказва will.i.am, - „когато попаднах на една компилация, за която си мислех, че е едно, а пък тя се оказа нещо съвсем друго. Песента на Dick Dale – “Miserlou” – беше вътре. В началото се ядосах – това не беше, каквото исках да си купя” – смее се той. „Но после се оказа, че песента е наистина страхотна. Казах, че искам да направим нещо такова. Скочих на компютъра и направих няколко бийта. След това трябваше да отлетим за Токио и аз взех бийтовете с мен в самолета. После записах гласа в този парк в Токио. Така се получи парчето “Pump It”.

Песента, която е като парти химн, е включена в албума Monkey Business и прави своя дебют в една реклама за електроника. „Това е красотата на технологията – можеш да записваш навсякъде, по всяко време, по всякакъв начин. Обичам тази песен, защото носи усещането на живите ни изпълнения, носи онази енергия.”

Monkey Business е и за приятелските връзки вътре в групата, които се създават по време на записите на Elephunk. Преди записа на този албум тримата оригинални членове на групата – will.i.am, apl.de.ap и Taboo – имат проблеми. „Помня, че всеки от нас говореше за нещата, които ни мъчат и явно са ни отслабвали” – казва will.i.am. Добавяйки гласа на Fergie, групата използва музиката като терапия. „Винаги сте пред предизвикателството да не се връщате към лошите навици. Когато живеете добре, понякога си мислите: Добре, победих веднъж, защо да не мога да го направя пак. Но всъщност никога не можете да избягате от нещата, които ви мъчат.”

Така Monkey Business се превръща в постижение за групата – първият албум, който четворката създава заедно, с по-прецизни текстове. Груувът и духа, който албумът носи, доказват това. „Беше като да строим къща заедно” – казва will.i.am.


„Don’t Phunk With My Heart” e увлекателна серенада, която will.i.am описва като продължение на „Shut up”. „Не за звученето, а за съдържанието. Когато си в лоши отношения с някой специален човек, не искаш да скъсаш с него. Казаваш му неща, които наистина мислиш в този момент. Но той ти казва – престани да се е***** с мен”.


Ако ви изглежда, че Black Eyed Peas описват живота си в текстовете, това е, защото донякъде наистина е така . „Don’t Lie” e песен, за която will.i.am казва, че е родена от истинско преживяване, свързано с лъжа от бивша приятелка. „Това е песен за признания, извинения и осъзнаване на грешки. Тя е за това да бъдеш мъж или жена – възрастен – и да се изправяш пред ситуациите честно”.

Justin Timberlake отново се присъединява към групата за песента „My Style”. За първи път той пя с тях в „Where Is The Love" – песента от Elephunk, с която четиримата пробиха. „Заедно работим наистина добре” – казва will.i.am. „Джъстин вижда музиката по подобен на нас начин. Освен това е и пич”. Песента е продуцирана от небезизвестния Timbaland. „Обичам да преживявам неща, които никога не съм преживявал до момента. Това те изкарва от ежедневието и може наистина да те вдъхнови. Timbaland е невероятен талант.”

В албума има и други колаборации – „Union” с участието на Sting, „Gone Going” с нео-фолк изпълнителя Jack Johnson. The... Peas сбъдват и друга тяхна мечта – да пеят с Кръстника на соул музиката - James Brown в песента „They Don't Want Music”.

„Това беше невероятно, човече. Като фен на хип-хопа знам, че James Brown е гръбнакът на музиката. Това да пеем с него беше изключително преживяване!” – казва will.i.am. The Black Eyed Peas остава една от малкото избрани групи, които колаборират с бащата на фънка. „Срещнахме се във Великобритания на наградите „Моджо”. Там говорихме да работим заедно. Помня, когато записвахме – свирех нервно. Но после седнахме всички заедно и той поклати глава в знак на одобрение”.

Тази песен отразява фънк духа на The Peas, който се харесва на всички поколения. Това е и една от причините групата да е толкова обичана по цял свят. „Мисля, че нещата ни се получават, защото се забавляваме с музиката. Обичаме музиката и не се опитваме да се разграничаваме от феновете. Наистина е толкова просто”.